Първа родова среща си организира старият тракийски род –

 

Първа родова среща си провежда остарелият тракийски жанр – Гареви в стамболовското село Долно Черковище. Повече от 40 потомци от цялата страна участваха на тържеството и резервираха традицията да съхраняват рода си.

Най-възрастният бе  80–годишният Никола Гарев от пловдивското село Крумово, а най-малкият представител бе неговият правнук – 9-месечният Кристиян.

Старата фамилия потегля от дядо Гарьо, който имал петима синове. От двама от тях Вълчо и Никола потегля хасковският клон. Синът на Вълчо – Иван, е роден през 1876 година и е живял в Долно Черковище до 1951. Той имал 6 деца и им предал традицията да пазят и почитат рода.

Първите сведения за остарялата тракийска фамилия идват още от 1861 година Един от членовете на хасковския клон е изготвил къса история след изследвания. Тя е написана преди 30 години. Участвал е с нея на народен политически конкурс, а тя носи името “Родовата история на жанр Гареви ”.

Родът потегля от Домуз дере, Беломорска Тракия. Пристига в България преди края на Балканската война през 1913 година, като първо се настанява в с. Гарваново. След приключването на военните дейности се връща още веднъж в родното място. По това време френски войски връщат териториите на Гърция. До 1923 година  родът продължава да живее умерено в бащината къща, само че две години по-късно напуща рамките на Гърция. Правени са опити да претопят родовата памет на фамилията и да ги погърчат, само че те не предават народа, към който принадлежат. Именно това става една от аргументите да си тръгнат от южната ни съседка.

Сега потомци на семейството има в Свиленград, Ивайловград, Пазарджик, Харманли и Хасково. Членове на остарелия жанр живеят и в Пловдивско, Кърджали и Видин. Най-често срещани имена измежду дамите във семейството са Мария и Калина. При мъжете: Никола, Калоян, Тодор и Вълчо.

На срещата, която се състоя с потомците в комплекс в Долно Черковище, членовете от семейството бяха изготвили родословие. Специални баджове с имената на всички присъстващи бяха раздадени на всеки от тях. Обща фотография увековечи събитието.

Старата тракийска фамилия не не помни да подари и средства за черквата в селото.